сряда, 27 февруари 2013 г.

Слънчева Валенсия

Лични впечатления от едно пътуване.
Пристигнахме във Валенсия в едно красиво и слънчево, мартенско утро в 8.30. Ескалатор свързва летището с метрото на града - много удобно - тъй като и децата ни, на 3 и 7 години,  бяха с нас. След около 30 минути вече се бяхме настанили в хотела. На рецепцията работеше момиче от България - приятна среща :)
Предстоеше ни една седмица във Валенсия. Имахме време да разгледаме забележителностите, да се разхождаме спокойно из града и дори да отидем до близките градчета - Гандия и Олива.
В средата на месец март се радвахме на температури между 22 - 25 градуса, слънчево и приятно време. Много зеленина и цветя между сградите, паркове, градини и аромат от нацъфтелите портокалови дръвчета, на които се радвах през всичките дни.

 

Красив и интересен град, в който има множество архитектурни съкровища, от миналото - многобройни старинни постройки, на възраст от няколко стотин години в Стария град, и от настоящето - модерното лице на града - представено от огромния комплекс, наречен Градът на изкуствата и наукатa.


 

Разходката ни започна от историческия и настоящ център на града. Сгради с готически, барокови и ренесансови фасади, тесни и криволичещи улички с площадчета на всеки тридесетина метра и много фонтани.



Площад Plaza de la Virgen.
Едно от предпочитаните места за спокойна разходка, пиене на кафе и среща с приятели.




Катедралата на Валенсия. Построена е през 1238, на мястото на римски храм, който по-късно се превръща в джамия. Сградата съчетава множество архитектурни стилове. Има спираловидни стълби, които водят до тераса с изглед към града и морето.



 La Lonja de la Seda - Копринената борса - от XV век, където се е осъществявала търговията с коприна. Сградата е построена в готически стил, а от 1996 г. е в Списъка на защитените исторически забележителности на ЮНЕСКО. 



Museo Nacional de Ceramica y de las Artes Suntuarias Gonzalès Marti - Националният музей на керамиката е музей-дворец, известен с огромната си входна порта от изящни мраморни фигури. Сградата съществува от XV век. Има интересни колекции от керамични изделия.


  Сградата на Кметството на Валенсия.




 

Портокаловите дръвчета, палмите, парапетите на терасите от ковано желязо, мраморът по тротоарите и всичката красота около нас - радвахме се, че можем да се поспрем и просто да гледаме.




През витрините на магазинчетата за сувенири...

 



Гарата и арената - две много красиви сгради, намират се една до друга.



Гарата. Част от нея е запазена в стар стил, a другата част е  значително по-модерна.


 Арената.


Torres de Quart - кулите са остатък от старите крепостни стени на града.




Паркът Турия е рай на зеленината, спокойствието и чистотата в сърцето на града.
 

След наводнение през 1957 г., течението на реката е отклонено извън града. В коритото на реката е изграден парк Турия, 10 километрова зелена зона, в която са организирани по неповторим начин паркове, спортни площадки, обществени и културни центрове.Там където е било устието, на територия от 344 дка, е изграден Градът на изкуствата и науките. Дело е на архитектите Santiago Calatrava и Félix Candela и e открит през 1998 г. Вижте тук.





 Дом на изкуството и операта, a пред него - Хемисферик.




Красива градина с много интересни растения и абстрактни статуи.

Oceanografico — като отделен град в Града на науката и изкуствата е Осеанографик, нещо като морски, океански музей център. Има седем басейна със седем остъклени сгради, всяка една съответстваща на морския свят от седемте континента. Подводните прозрачни тунели са незабравима гледка за посетителите.














Градчетата Гандия и Олива се намират на около 50 - 60 км южно от Валенсия. Има влак на всеки 30 минути до Гандия, пътува се около час. На много места по пътя има портокалови градини. 




Спокойни малки градчета с огромна плажна ивица.





 

неделя, 17 февруари 2013 г.

Среща с Баба Марта ❖ У сусрет Баба Марти



 Учителката на сина ми, ме покани да представя България по някакъв начин на децата от класа  му в Сърбия. Реших, че ще бъде интересно да им разкажа за Баба Марта и мартеничките. 

И така, организирахме работилница в края на февруари, поканени бяха  всички деца, родители и приятели.
Имах невероятната възможност да представя прекрасната българска традиция за посрещане на пролетта и Баба Марта.  Приготвих различни модели мартенички, разказах им легендата  за Баба Марта, чухме песнички и видяхме кратко филмче, направено от мен.
               

Ето и част от моите мартенички. Разнообразни модели, които да са интересни за  децата  - Пижо и Пенда, щъркели, реснички - бели и червени. Направих  пано с окичено дърво, кокиче, минзухар, различни  картички с  пролетни цветя. 

 

Показах и обясних как точно можем да направим мартеничка.  Раздадох им червени и бели конци и всички  деца с помощта на родители те си направиха  своите мартенички. Стараеха се, беше им много интересно и любопитно.
Накрая всички бяхме закичени. Много им се радваха и ги наричаха кукли от конци. Атмосферата беше изключително  топла и приятна.

 


 Учитељица мог сина, jе предложила да представим Бугарску на jединствен начин његовим другарима из одељења,  коjи похађаjу наставу у Србиjи. Одлучила сам да им представим нешто што ће им бити jако интересантно, легенду о Баба Марти.
 

 Организовали смо радионицу краjем фебруара (прошле године), на коjоj су билa позвана деца из одељења са својим родитељима.
Имала сам дивну могућност да представим Бугарску традициjу за Баба Марту.  Направила сам различитe врсте мартенички, изпричала сам легенду о Баба Марти, слушали смо песмице, одгледали смо кратак филм, коjи сам сама режирала. Обjаснила сам и показала како се тачно прави мартеничка. Сваком детету сам дала нити црвене и беле боjе. Уз помоћ родитеља, сва деца су направила своjе мартеничке. Било им jе jако интересантно, мартеничке су им личиле на луткице од вунице. Атмосфера jе била топла и приjатна.



Фестивал  пролећа - Баба Марта (1. март) jе празник коjим се обележава долазак пролећа. 
Тада људи, за здравље и срећу, jедни другима поклањаjу мартеницу, украс направљен од испреплетаних црвених и белих вунених нити, на чиjим краjевима висе кићанке. Мартенице се током целог  месеца носе на левоj страни груди, или око руке. Кад видиш први пут роду, или  процветало дрвеће, мартеница се скида. Може да се качи на неко дрво у цвату, да се стави испод камена, да се баци у воду. Таj обичаj потиче од старих Трачана, народа коjи jе некада давно живео на тлу Бугарске. Веравали су да постоjе зле силе коjе се буде у пролеће, а да мартеница има моћ да заштити људе од болести и урока.




  Благодаря на нашата учителка Светлана Адамович и на всички, които бяха там и направиха този ден специален и вълнуващ! 
  Желела бих да се захвалим учитељици Светлани Адамовић и свим осталим учесницима, коjи су учинили таj дан посебним!




четвъртък, 14 февруари 2013 г.

В Истанбул

Бяхме в Истанбул през декември. Следяхме предварително прогнозите за времето и си избрахме точно определени дни. Радвахме се на чудесно време - температури около 14-16 градуса, слънчево. В градинките свежа зелена тревичка, нацъфтели теменужки, както в ранна пролет.


Ето и  впечатленията ми, натрупани от няколко дни дълги разходки и много снимки.
Истанбул - космополитен град, място, на което виждаш богата история и минало, настоящето и предусещаш бъдещето! Много хора - местни, бързащи за работа или просто разхождащи се, групи с туристи, огромен трафик. Отново динамика и спокойствие, в невероятна хармония помежду си.

Разгледахме някои от туристическите забележителности, като отделихме и достатъчно време да се поразходим спокойно из улиците на Истанбул. Да пием чай, турско кафе и да усетим невероятния аромат, който се носи от сладкишите, печените кестени, гевреци, ... и не знам още от какво, но това се усеща само там, и никъде другаде.

Джамията Султан Ахмет (известна още като Синята джамия). Хотела ни беше наблизо и всяка сутрин първо виждахме нея.
 
Настрадин Ходжа ви предлага да се снимате с него, други продавачи ви предлагат броеници, венчета, пумпали, картички...., любезно и с усмивка, която запазват и след като сте им отказали.


Котките, не може да не ги видите!

Света София.

Топкапъ сарай ...
      
Хубавите къщи и многобройните магазини за килими и сувенири...







Разходихме се и из квартал Бейоглу и Еминюню.
 




 Пихме чай, ядохме баклава, локум,... кой каквото си избере. А предлагането е богато.










Площад Таксим и търговската улица. 


Прочутия  "Паметник на Републиката", който трябва да напомня за основаването на републиката.

 
Трамвая на носталгията

Катедралата "Сан Антонио".




Покрития базар, Капълъ Чарши - посетихме и него. Има безброй магазинчета за бижута, наргилета, шарени стъклени фенери, лампи, шалове, седефени кутийки, рисувани чинийки и много други сувенири.












 
 
 

 
 
Сложих  доста снимки, така както изглежда и пазара - има от всичко по много, много, натрупано... Където и да погледнеш - от всички страни, магазини, сувенири, хора.




 Мостът Галата, наричан още Златният рог. На долния етаж има заведения за хранене, кафенета, предлага се много риба. От него се открива невероятна гледка към Босфора, както и към  мост  Ататюрк. По целия мост има рибари.
   

 




Прекрасен град, надявам се скоро да го посетим отново!