През нашето прозорче

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

В Истанбул

Бяхме в Истанбул през декември. Следяхме предварително прогнозите за времето и си избрахме точно определени дни. Радвахме се на чудесно време - температури около 14-16 градуса, слънчево. В градинките свежа зелена тревичка, нацъфтели теменужки, както в ранна пролет.

Ето и впечатленията ми, натрупани от няколко дни дълги разходки и много снимки.
Истанбул - космополитен град, място, на което виждаш богата история и минало, настоящето и предусещаш бъдещето! Много хора - местни, бързащи за работа или просто разхождащи се, групи с туристи, огромен трафик. Отново динамика и спокойствие, в невероятна хармония помежду си.

Разгледахме някои от туристическите забележителности, като отделихме и достатъчно време да се поразходим спокойно из улиците на Истанбул. Да пием чай, турско кафе и да усетим невероятния аромат, който се носи от сладкишите, печените кестени, гевреци, ... и не знам още от какво, но това се усеща само там, и никъде другаде.

Джамията Султан Ахмет (известна още като Синята джамия). Хотела ни беше наблизо и всяка сутрин първо виждахме нея.

Настрадин Ходжа ви предлага да се снимате с него, други продавачи ви предлагат броеници, венчета, пумпали, картички...., любезно и с усмивка, която запазват и след като сте им отказали.

Котките, не може да не ги видите!

Света София.

Топкапъ сарай ...

Хубавите къщи и многобройните магазини за килими и сувенири...

Разходихме се и из квартал Бейоглу и Еминюню.

Пихме чай, ядохме баклава, локум,... кой каквото си избере. А предлагането е богато.

Площад Таксим и търговската улица.

Прочутия "Паметник на Републиката", който трябва да напомня за основаването на републиката.

Трамвая на носталгията

Катедралата "Сан Антонио".

Покрития базар, Капълъ Чарши - посетихме и него. Има безброй магазинчета за бижута, наргилета, шарени стъклени фенери, лампи, шалове, седефени кутийки, рисувани чинийки и много други сувенири.

Сложих доста снимки, така както изглежда и пазара - има от всичко по много, много, натрупано... Където и да погледнеш - от всички страни, магазини, сувенири, хора.

Мостът Галата, наричан още Златният рог. На долния етаж има заведения за хранене, кафенета, предлага се много риба. От него се открива невероятна гледка към Босфора, както и към мост Ататюрк. По целия мост има рибари.

Прекрасен град, надявам се скоро да го посетим отново!

петък, 8 февруари 2013 г.

Моите плетени совички

Плетенето винаги ми е харесвало. Научих се преди много години, когато бях още ученичка в 4 клас.
И така, днес изплетох тези совички на една кука. Ще бъдат брошки за пуловер, а може да послужат и за ключодържатели. Много се харесаха и на синовете ми, вече си избраха любими. В главата ми се въртят още много идеи, надявам се, че ще осъществя и тях!

Опитах се да им създам подходящо местенце, веднага след кото ги завърших.

Така изглежда ключодържателя ми.
Приятен ден и успех с вашите сови!

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Проя

Проя (на сръбски: проjа или proja) е вид печиво в сръбската кухня, приготвено от царевично брашно, бакпулвер, масло, газирана вода и сол. Тoва са продуктите за "класическата" проя.
Приготвя се и малко по-сложен вариант на проя, прояра (на сръбски: проjара или projara), която включва допълнителни съставки като пшенично брашно, яйца, кисело мляко, сирене.
Ето и моята проя, приготвя се бързо и лесно.

Продуктите за нея са:
1 ч.ч. царевично брашно
1 ч.ч. пшенично брашно
1 и 1/2 ч.ч. йогурт (кисело мляко)
1/2 ч.ч. олио
2 яйца
1 бакпулвер
200 г натрошено сирене
По ваш избор може да се прибавят ситно нарязан бекон(шунка), червена чушка, кисела краставичка.

Приготвяне:

Включете фурната на 250 градуса. Пригответе тава, застелете я с хартия за печене.

Разбийте с тел или вилица яйцата заедно с киселото мляко и олиото. Добавете двата вида брашно и бакпулвера. Накрая се добавя сиренето. Разбивате непрекъснато до получаване на хомогенна смес. Изсипете в тавата. Поставете в загряната фурна.
Пече се на 200 градуса около 30 минути.

Сервира се топлa с чаша йогурт.